Д-р Екатерина Петрова: Избрах офталмологията, защото е една прекрасна и уникална специалност
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Екатерина Петрова е експерт офталмолог. От 2018 година е част от екипа на Отделението по очни заболявания на УМБАЛ " Лозенец ".
Завършила е медицина в Медицинския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ с отличие. Веднага по-късно стартира работа в Отделението по очни заболявания, където специализира и придобива компетентност по очни заболявания. Част от специализантския й стаж минава в Отделението по очни заболявания на УМБАЛ " Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда " и УМБАЛ " Царица Йоанна - ИСУЛ ".
Провежда интернационалните професионални стажове в Италия, Испания, Унгария и Тайланд, както и профилирани курсове в страната – лазери в офталмологията, глаукома, лекуване на диабетна ретинопатия, макулна недъгавост обвързвана с възрастта, катарактална хирургия, приложение на интравитреални инжекции, флуоресцинова ангиография, ОСТ и ОСТ-ангиография, периметрия и други
През 2022 год. става стипендиант на Европейското сдружение по офталмология в Университетската болница в Антверпен, Белгия, под управлението на проф. Тасиньон и проф. Дубгхаил с устременост очна хирургия.
Проявява ползи в региона на диагностика и терапия при глаукома, катаракта, болести на челен и заден очен сегмент и очни добавки, има дейна научна и преподавателска активност в региона на офталмологията.
Д-р Петрова е хоноруван помощник по офталмология на студенти по медицина към Медицинския факултет на СУ „ Свети Климент Охридски “ на български и британски език. Редовно взе участие в научни конференции, симпозиуми и конгреси в България и чужбина.
Д-р Петрова, за какво избрахте офталмологията за своя професионална орис?
Никога не съм се съмнявала, че медицината е моята орис. Още като дете желанието ми да оказвам помощ на хората се стана фантазия, сигурна бях, че желая да стана доктор.
Започнах да последвам медицина с ясното схващане, че предпочитам един извънредно човечен, само че нелесен житейски път. Той обаче се оказа доста цветен и изпълнен с задоволство и смисъл, тъй като, колкото и тривиално да звучи, благодарността в очите на пациента в действителност осмисля нашата работа, това е същинската премия на всеки доктор.
В студентските си години проявявах интерес към разнообразни специалности. По това време бях доброволец в Хирургична клиника на ВМА, където се разсъни ползата ми към хирургията. Контактът с пациентите ми сподели какъв брой значимо е зрението за хората. Според статистически данни страхът от слепота надвишава този даже от някои животозастрашаващи болести. Така избрах офталмологията - една прелестна, неповторима сама по себе си високоспециализирана компетентност.
Помогна ли Ви някой за този избор?
Винаги съм считала, че значимите избори в живота си човек би трябвало да прави самичък. Така взех и решението да поема по пътя на медицината, а по-късно на офталмологията - избор, за който не съм имала и минута съмнение. Първоначално срещнах известна опозиция от страна на родителите си, само че те бързо се убедиха, че това ме прави щастлива и до ден сегашен са моята най-голяма опора, за което безпределно им благодаря.
В студентските си години сте била доброволец в Хирургична клиника на ВМА. Какво научихте за това време?
Така е, това беше моята първа същинска среща с действителността на медицината. Имах огромния шанс да бъда измежду невероятни хирурзи, които ме вкараха в този нов свят. Там научих главните правила в хирургията. Разбрах какъв брой значими са връзките лекар-пациент, както и че доверието сред тях и спокойствието на пациента са основополагащи за сполучливото лекуване. Освен това, видях положителни колегиални и етични връзки, които построиха у мен навика да бъда екипен състезател, тъй като положителната здравна процедура изисква екипна работа. И, не на последно място, там за пръв път усетих магията на операционната или, както шеговито се показва един от хирурзите: " Хвана те крастата на хирурга, а тя не пуска до живот ".
Години по-късно, по време на моята специализация, се почувствах въодушевена от високия професионализъм и умения на учащите ме офталмолози. Така се затвърди и ползата ми съответно към очната хирургия.
Провели сте няколко интернационалните стажа в лечебни заведения в чужбина, последният от които в Очно поделение на Университетската болница в Антверпен, Белгия. Какви са наблюденията Ви и можете ли да извършите съпоставяне сред българската и европейската офталмология?
Нещо, което мнозина може би не знаят е, че офталмологията в България е на доста високо равнище. Ние разполагаме с в действителност положителни експерти и инсталация на международно равнище. Проблем на нашата медицина е незадоволителната профилактика на пациентите, както и ниската здравна просвета на популацията, а това води след себе си редица последици - несвоевременно потърсена лекарска помощ, хронифициране на лечими болести и други
Именно поради това един български офталмолог се среща с много по- напреднали и запуснати случаи от множеството сътрудници в чужбина.
Дори мога да кажа, че един добър катарактален хирург в България, заради нуждата да се оправя с такива тежки случаи, освен не отстъпва, само че до известна степен може да надвишава уменията на европейските хирурзи. Извън социалнозначимите болести обаче има и области в офталмологията, които са останали на назад във времето. Това се отнася най-много за очната онкология, хирургично лекуване на някои вродени и наследствени болести, някои болести на ретината и роговицата, хирургията на орбитата и други
Освен работата си като клиницист, имате задължения и като учител - помощник в Медицинския факултет на СУ „ Кл. Охридски “. Помага ли Ви това да се изградите като персона, като експерт, който има избрани цели за развиване и като академик?
Работата със студенти се трансформира в идея за мен. Предаването на познания, умения и персонален опит в практиката е една от най-важните ни задания като лекари. Още когато започнах работа с първите си групи студенти осъзнавах, че те образуват освен база данни от познания, с които да боравят по-късно в лекарската си процедура, само че и цялостната си визия за медицината, клиничното си мислене, етичните правила, логиката на психиката на работата с пациенти. По-късно видях, че те оформят личния си жанр на работа въз основа на това, което са видели в студентските си години, по тази причина изключително значимо е какъв образец даваме на по-младите сътрудници. Това, че съм млад експерт доста оказва помощ да преодоляваме бариерите и свободно да приказваме на всевъзможни тематики, които тормозят и занимават студентите по отношение на тяхното бъдещо развиване, както и сегашния образователен развой. Освен това, за мен те са били и постоянно ще бъдат още един тласък да надграждам себе си като доктор, академик и човек.
Кои области на офталмологията намирате за изключително перспективни? Кои новаторски достижения желаете да въведете в работата си в близка вероятност?
В медицината постоянно има поле за открития и развиване, тя е едно широко море. Както към този момент загатнах, в българската офталмология към момента има някои области, които изискват още работа и нововъведения. Много бих се радвала да мога да допринеса с нещо, до което българите към момента нямат достъп. Интересен фактор е и по този начин бързо настъпващото приложение на изкуствен интелект, който в най-скоро време изцяло ще промени лицето на офталмологията - една извънредно подвластна от инсталация компетентност, както от диагностична, по този начин и от хирургична позиция.
В персонален аспект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
На първо място се старая да намирам време за околните си хора, само че, за жалост, то в никакъв случай не е задоволително. Ако ми остане време за себе си, избирам да го прекарам с книга в ръка или като упражнявам някакъв спорт, най-често плуване.
Коя Ваша фантазия желаете да видите осъществена в близко бъдеще?
Много се надявам в близко бъдеще в България да се основат такива условия за работа на медиците, че да не се постанова да напущат страната в търсене на по-добро бъдеще, условия на труд и реализация.
И един финален, летен въпрос – по какъв начин прекарахте това горещо лято?
Както може да предположите, работих. За благополучие, болничното заведение е добре климатизирана, тъй че съумях да се скрия от летните жеги!
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Екатерина Петрова е експерт офталмолог. От 2018 година е част от екипа на Отделението по очни заболявания на УМБАЛ " Лозенец ".
Завършила е медицина в Медицинския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ с отличие. Веднага по-късно стартира работа в Отделението по очни заболявания, където специализира и придобива компетентност по очни заболявания. Част от специализантския й стаж минава в Отделението по очни заболявания на УМБАЛ " Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда " и УМБАЛ " Царица Йоанна - ИСУЛ ".
Провежда интернационалните професионални стажове в Италия, Испания, Унгария и Тайланд, както и профилирани курсове в страната – лазери в офталмологията, глаукома, лекуване на диабетна ретинопатия, макулна недъгавост обвързвана с възрастта, катарактална хирургия, приложение на интравитреални инжекции, флуоресцинова ангиография, ОСТ и ОСТ-ангиография, периметрия и други
През 2022 год. става стипендиант на Европейското сдружение по офталмология в Университетската болница в Антверпен, Белгия, под управлението на проф. Тасиньон и проф. Дубгхаил с устременост очна хирургия.
Проявява ползи в региона на диагностика и терапия при глаукома, катаракта, болести на челен и заден очен сегмент и очни добавки, има дейна научна и преподавателска активност в региона на офталмологията.
Д-р Петрова е хоноруван помощник по офталмология на студенти по медицина към Медицинския факултет на СУ „ Свети Климент Охридски “ на български и британски език. Редовно взе участие в научни конференции, симпозиуми и конгреси в България и чужбина.
Д-р Петрова, за какво избрахте офталмологията за своя професионална орис?
Никога не съм се съмнявала, че медицината е моята орис. Още като дете желанието ми да оказвам помощ на хората се стана фантазия, сигурна бях, че желая да стана доктор.
Започнах да последвам медицина с ясното схващане, че предпочитам един извънредно човечен, само че нелесен житейски път. Той обаче се оказа доста цветен и изпълнен с задоволство и смисъл, тъй като, колкото и тривиално да звучи, благодарността в очите на пациента в действителност осмисля нашата работа, това е същинската премия на всеки доктор.
В студентските си години проявявах интерес към разнообразни специалности. По това време бях доброволец в Хирургична клиника на ВМА, където се разсъни ползата ми към хирургията. Контактът с пациентите ми сподели какъв брой значимо е зрението за хората. Според статистически данни страхът от слепота надвишава този даже от някои животозастрашаващи болести. Така избрах офталмологията - една прелестна, неповторима сама по себе си високоспециализирана компетентност.
Помогна ли Ви някой за този избор?
Винаги съм считала, че значимите избори в живота си човек би трябвало да прави самичък. Така взех и решението да поема по пътя на медицината, а по-късно на офталмологията - избор, за който не съм имала и минута съмнение. Първоначално срещнах известна опозиция от страна на родителите си, само че те бързо се убедиха, че това ме прави щастлива и до ден сегашен са моята най-голяма опора, за което безпределно им благодаря.
В студентските си години сте била доброволец в Хирургична клиника на ВМА. Какво научихте за това време?
Така е, това беше моята първа същинска среща с действителността на медицината. Имах огромния шанс да бъда измежду невероятни хирурзи, които ме вкараха в този нов свят. Там научих главните правила в хирургията. Разбрах какъв брой значими са връзките лекар-пациент, както и че доверието сред тях и спокойствието на пациента са основополагащи за сполучливото лекуване. Освен това, видях положителни колегиални и етични връзки, които построиха у мен навика да бъда екипен състезател, тъй като положителната здравна процедура изисква екипна работа. И, не на последно място, там за пръв път усетих магията на операционната или, както шеговито се показва един от хирурзите: " Хвана те крастата на хирурга, а тя не пуска до живот ".
Години по-късно, по време на моята специализация, се почувствах въодушевена от високия професионализъм и умения на учащите ме офталмолози. Така се затвърди и ползата ми съответно към очната хирургия.
Провели сте няколко интернационалните стажа в лечебни заведения в чужбина, последният от които в Очно поделение на Университетската болница в Антверпен, Белгия. Какви са наблюденията Ви и можете ли да извършите съпоставяне сред българската и европейската офталмология?
Нещо, което мнозина може би не знаят е, че офталмологията в България е на доста високо равнище. Ние разполагаме с в действителност положителни експерти и инсталация на международно равнище. Проблем на нашата медицина е незадоволителната профилактика на пациентите, както и ниската здравна просвета на популацията, а това води след себе си редица последици - несвоевременно потърсена лекарска помощ, хронифициране на лечими болести и други
Именно поради това един български офталмолог се среща с много по- напреднали и запуснати случаи от множеството сътрудници в чужбина.
Дори мога да кажа, че един добър катарактален хирург в България, заради нуждата да се оправя с такива тежки случаи, освен не отстъпва, само че до известна степен може да надвишава уменията на европейските хирурзи. Извън социалнозначимите болести обаче има и области в офталмологията, които са останали на назад във времето. Това се отнася най-много за очната онкология, хирургично лекуване на някои вродени и наследствени болести, някои болести на ретината и роговицата, хирургията на орбитата и други
Освен работата си като клиницист, имате задължения и като учител - помощник в Медицинския факултет на СУ „ Кл. Охридски “. Помага ли Ви това да се изградите като персона, като експерт, който има избрани цели за развиване и като академик?
Работата със студенти се трансформира в идея за мен. Предаването на познания, умения и персонален опит в практиката е една от най-важните ни задания като лекари. Още когато започнах работа с първите си групи студенти осъзнавах, че те образуват освен база данни от познания, с които да боравят по-късно в лекарската си процедура, само че и цялостната си визия за медицината, клиничното си мислене, етичните правила, логиката на психиката на работата с пациенти. По-късно видях, че те оформят личния си жанр на работа въз основа на това, което са видели в студентските си години, по тази причина изключително значимо е какъв образец даваме на по-младите сътрудници. Това, че съм млад експерт доста оказва помощ да преодоляваме бариерите и свободно да приказваме на всевъзможни тематики, които тормозят и занимават студентите по отношение на тяхното бъдещо развиване, както и сегашния образователен развой. Освен това, за мен те са били и постоянно ще бъдат още един тласък да надграждам себе си като доктор, академик и човек.
Кои области на офталмологията намирате за изключително перспективни? Кои новаторски достижения желаете да въведете в работата си в близка вероятност?
В медицината постоянно има поле за открития и развиване, тя е едно широко море. Както към този момент загатнах, в българската офталмология към момента има някои области, които изискват още работа и нововъведения. Много бих се радвала да мога да допринеса с нещо, до което българите към момента нямат достъп. Интересен фактор е и по този начин бързо настъпващото приложение на изкуствен интелект, който в най-скоро време изцяло ще промени лицето на офталмологията - една извънредно подвластна от инсталация компетентност, както от диагностична, по този начин и от хирургична позиция.
В персонален аспект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
На първо място се старая да намирам време за околните си хора, само че, за жалост, то в никакъв случай не е задоволително. Ако ми остане време за себе си, избирам да го прекарам с книга в ръка или като упражнявам някакъв спорт, най-често плуване.
Коя Ваша фантазия желаете да видите осъществена в близко бъдеще?
Много се надявам в близко бъдеще в България да се основат такива условия за работа на медиците, че да не се постанова да напущат страната в търсене на по-добро бъдеще, условия на труд и реализация.
И един финален, летен въпрос – по какъв начин прекарахте това горещо лято?
Както може да предположите, работих. За благополучие, болничното заведение е добре климатизирана, тъй че съумях да се скрия от летните жеги!
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ